Ще подпишем НРД 2019 само ако не се допуска прехвърляне на средства от перо в перо

Явно този бюджет няма да е скокът към промяна в съотношението между плащанията. Отново огромна част от него е предвидена за лекарства, каза председателят на БЛС

490 млн. лв. повече и структурни промени предвижда проектобюджетът на НЗОК за 2019 г. Чрез законопроекта се правят изменения в трите основни закона в сектора – Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения, както и още няколко нормативни акта от системата като Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Закона за приватизация и следприватизационен контрол и др. Пред Zdrave.net председателят на БЛС д-р Иван Маджаров коментира готвените промени.

Д-р Маджаров, тези 490 млн. лв. повече, планирани в бюджета за здравеопазване за 2019 г., достатъчни ли са, за да бъдат решени най-належащите проблеми в системата?

Не може да очакваме нещо качествено ново през следващата година. Само ще напомня, че голяма част от тези допълнителни средства – около 160 млн. лева, ще отидат да заплатим дейности, извършени от чужди болници, които са лекували български граждани. Тази голяма сума ни кара още по-силно да желаем повече диагнози да се лекуват в България. Да се направи всичко възможно тези пациенти да бъдат лекувани в български болници, за да не изтича такъв обем средства навън. Горе-долу толкова са парите, които ще отидат за всички български болници като увеличение. Със 180 млн. лв. е увеличен бюджетът за цялото болнично здравеопазване в България, а със 160 млн. лв. плащаме дейностите в Европа. Не мисля, че бихме могли да се надяваме на коренни промени в здравеопазването през 2019 г., а по-скоро ще компенсираме увеличени цени. Все пак ще се опитаме да вдигнем цените на някои клинични пътеки, защото твърде ниско са заплатени педиатричните, АГ, неврологични консервативни пътеки. Прави ми впечатление, че процентното отношение между отделните параграфи се запазва, дори в някои случаи се увеличава, както е с ПИМП. За там е предвиден 10% от общия бюджет на НЗОК. Явно този бюджет няма да е скокът към промяна в съотношението между плащанията. Отново виждаме как една огромна част от него, почти равна вече на болничната помощ, е предвидена за лекарства. Ние не твърдим, че не трябва да се дават пари за лекарства, но все пак трябва да има някакъв баланс между дейностите. Това включва и болничната, и извънболничната помощ, и заплащане на лекарствени средства.

Твърди се, че залагането на лечение на нови болни с най-разходоефективната терапия ще намали драстично разходите на НЗОК за лекарства.

Надявам се това да е стъпка в правилната посока. Лично аз я подкрепям, защото когато даваме пари, трябва да следим и какъв е ефектът от даденото лекарство и ако можем да постигнем добър ефект от дадено лекарство с по-малко пари, защо да не го направим? Защо трябва да плащаме два-три пъти повече за нещо, което дава същото лечение и същия краен резултат като по-евтиния си еквивалент?

Ще настоявате ли от бюджета да бъдат отделени средства, с които да бъде разплатена надлимитната дейност за 2015 и 2016 г.?

На първо място условието да се постигне това е твърдо да бъдат фиксирани параграфите по отделни дейности. Не би трябвало да има възможност да се прехвърлят средства от една дейност в друга и особено от медицински дейности към лекарства. Тогава ще настояваме с реализираните икономии да се използват за заплащане на минала неразплатена дейност. Но това може да бъде постигнато само ако в закона бъде записано, че не се допуска прехвърляне на средства от едно перо в друго. Това ще бъде едно от условията ни за подписването на Рамковия договор.

В проектозакона е уточнено, че няма да има нов Рамков договор, а старият ще бъде коригиран с анекс. Какво е вашето мнение по това предложение?

Това се отнася само за тази година, защото трябва по-бързичко да го направим, да предоговорим и да договорим някои нови неща и да започне да функционира от 1 януари 2019 г. Ние обаче ще настояваме договорният процес да бъде ясно и стриктно разписан в следващите години и макар Рамковият договор да е разделен на постоянна част и такава, която се променя всяка година, все пак преговорите трябва да текат по ясни правила, без възможност за нито една от страните да ги заобикаля. Това е нашето изискване и ние ще държим на него във всички разговори и това е условието да подпишем тазгодишния рамков договор.

Смятате ли, че е добре разкриването на нови болници да става с разрешение на Народното събрание?

Според мен това е малко пресилено, защото се вменяват функции, които са несвойствени на законодателния орган. Там, където се пишат и приемат закони, не е мястото, където да се върши такава оперативна работа, каквато е разрешението за разкриване на болници. Все пак конституцията е казала, че това е отговорност е поне на Министерския съвет, ако не на Министерството на здравеопазването. Може би това решение е във връзка с изминалите години, през които стана ясно, че не може да бъде овладян ръстът на нови болнични заведения през режима, който прилагаше МЗ. От друга страна, това не може да бъде оправдание. Няма нужда да занимаваме парламента с всяка болница поотделно, нека той просто да приеме правила, които да не позволяват безконтролното разрастване на болници. Призванието на парламента според мен е да приеме закон, с който се взимат мерки срещу разрастването.

Как ще коментирате предложените промени в проектобюджета за здравеопазването за 2019 г. за създаване на мегаагенцията „Медицински надзор“?

Със създаването на такава агенция прозира желанието да се подобри администрирането на здравните услуги в България, но крие известна опасност от свръхвласт у един орган. Мисля обаче, че ако намерим верния път да запазим правомощията на съсловните организации във функционирането на здравеопазването на България, бихме могли да бъдем един коректив в тази част.

Какво е мнението Ви за прехвърлянето на Фонда за лечение на деца и обединяването му с Комисията за лечение в чужбина под шапката на НЗОК? Не крие ли това също риск от прекалено концентриране на дейности в Касата?

При всички положения се създават такива съмнения и тревоги у всички, които са заинтересовани и следят процесите в здравеопазването. Не мога да прогнозирам как точно ще бъдат организирани, финансирани и администрирани тези дейности. Надявам се новият управител на НЗОК д-р Дечев да е осмислил тези промени и да е готов за това предизвикателство. Нямам конкретна прогноза какво би се случило.